Разлика между хоризонтални и вертикални обработващи центрове
За да разберем основните разлики между хоризонталните и вертикалните обработващи центрове, първо трябва да се спрем на друг въпрос. Почти всеки детайл, инструмент, принадлежност, уред или устройство, което използвате, колкото и просто или сложно да изглежда, обикновено е произведено масово или серийно. Във всеки случай — с помощта на промишлени машини или съоръжения, преди да стигне до магазините или щандовете, откъдето обикновено се купува.
Както всичко, което използвате, се е развило, така и развитието на промишления сектор, неговите процеси и инструменти не изостава. През цялата история технологичният напредък е позволил да се усъвършенстват методите и процедурите за мащабно производство на различни стоки.
Сред най-значимите технологични приноси за промишлеността са обработващите центрове. Те са металорежещи машини, които оптимизират операциите и резултатите на по-традиционни промишлени машини като фрезата или ръчния струг.
Ако сте запознати с промишлената среда или някога сте влизали в цех, сте могли да разпознаете външния вид на обработващ център. Най-общо това е затворена кабина, която може да бъде с различни размери и съдържа набор от устройства, изпълняващи една или няколко определени задачи.
Външният вид може да варира и това е тясно свързано с вида на машината и нейните функции. Най-общо има два вида обработващи центрове: хоризонтални и вертикални. В този текст ще научите кои са основните им характеристики, предимства и функции, които всеки от тях изпълнява в промишленото производство.
Какво е обработващ център?
Обработващите центрове са инструменти под формата на машини, използвани в промишлеността. Те прилагат различни техники на механична обработка върху обикновено твърди материали, за изработване на детайли. Резултатът може да бъде краен продукт или просто части, които ще се сглобяват в по-сложни изделия. Тези машини представляват технологичното развитие на по-стари машини като фрезата, струга и бормашината, наред с други.
Основната разлика спрямо по-старите машини е автоматизацията на процесите. Обработващият център има три основни компонента, които го характеризират: компютърното цифрово програмно управление (CNC), множество устройства за рязане и обработка и автоматичен инструментален магазин със сменяне на инструментите.
Тези характеристики отговарят на все по-високите изисквания в промишлените процеси, като оптимизиране на времето и ресурсите, повишаване на производителността, по-голяма точност и гарантиране на безопасността на труда.
Вертикални и хоризонтални обработващи центрове
Обработващите центрове се класифицират по множество характеристики, като размер, функционалност и степен на автоматизация. Най-общото разграничение обаче се прави според ориентацията на работния шпиндел, която може да бъде хоризонтална или вертикална. По-долу са представени най-общо разликите между хоризонталните и вертикалните обработващи центрове
| Вертикални обработващи центрове | Работната ос е въртяща се глава, която прилага различни техники на обработка върху материала отгоре надолу. Тя работи главно върху горната страна на детайла. В този смисъл е предназначена особено за обработка на плоски детайли с кухини или вдлъбнатини, както и за изработване на модели или матрици. Работната маса от своя страна се движи хоризонтално по осите X и Y, което заедно с движението на шпиндела дава триосна обработка. Най-общо това е машина, която заема малко място при монтаж, и това я прави по-икономичен и популярен избор. Процесът на обработка позволява да се наблюдава напредъкът на детайла в сравнение с програмирания за него дизайн. |
| Хоризонтални обработващи центрове | Основните работни оси спрямо материала са разположени странично. Основната им функция е обработката на един и същ детайл от различни страни. В този смисъл са предназначени за обработка на големи детайли. При някои машини материалът може да се накланя и да заема определени позиции, за да се нагласи спрямо работните оси според програмираните параметри. Обработката с този вид машини може да използва движения по три или четири оси, всяка в различна посока, което позволява триизмерна обработка на детайла. Предимство е, че материалът може да се обработва едновременно до четири повърхнини, което намалява човешката намеса, тъй като не е нужно детайлът да се премества ръчно. Поради разположението на шпинделите и движението на детайла стружката и отпадъците от материала падат и не се натрупват нито върху детайла, нито върху режещите инструменти. |
От зараждането си до днес промишлеността по своята същност се занимава с превръщането на суровини в стоки. Тази дейност е насочена към тяхната последваща търговия, дистрибуция или широка употреба. Това е вторичният сектор на икономиката, тъй като свързва процесите на добив на суровини (първичен сектор) с търговията и генерирането на печалба от готови продукти (третичен сектор).
Като цяло всички предмети, които днес са част от ежедневието или ви заобикалят, са резултат от съвкупност от механични промишлени процеси, изпълнени с инструменти с най-различни характеристики и настроени по различни параметри на дизайн, функционалност и качество на повърхността, наред с други аспекти, определени за производството.